Inglourious Bastards

Inglorious Bastards, филмът, като почти всеки продукт на К. Тарантино, постигна почти феноменален успех. Очаквано. А може би и предварително заложено. Като едно от най-големите кино заглавия през 2009 година, Inglorious Bastards, бе гледан от милиони по целият свят, като само в САЩ, бе излъчен в над 3100 кино театъра. До тук добре. Ако този блог имаше за цел да отразява отличниците в американските и световни box office класации. Този блог обаче има за цел да разглежда други проблеми. Като например лицемерието, пропагандата и промиването на мозъци, практики залегнали като основа в дейността на водещите медии, забавна индустрия, част от която е и съвременото касово кино.

Измежду основните правила при промиването на мозъка на политически неангажираният наблюдател са това да бъде извършвано леко, ефирно, под формата на забавление, по който начин пропагандираната теза навлиза и в масовата култура докато в даден момент започва да бъде разглеждана като абсолютна истина. И всеки противоречащ на "всеобщо известното" бива с лека ръка обявен за луд, ненормален дори неграмотен. Елементарен пример за това, как една неистина бива превърната във всеобщо известен факт и обща култура, е "откриването на континента" Америка. Континентът така или иначе отдавна е населен и могъщи цивилизации имат своя възход и падения пишейки собствената си история и без да се нуждаят от това някой да ги открива. Отделен е въпросът че по последни сведения, дори самите европейци, в частност викингите, имат търговски връзки със Северно Американските племена, векове преди заветната 1492 година. Опитайте се обаче да обясните това на над 300 милиона американци, ежегодно честващи Денят на Колумб, един от най-големите и един от малкото официални празници в САЩ. На всичко отгоре, прословутият мореплавател така и не стъпва на континента за чието откриване е набеден. Но в крайна сметка умишлено или не, една неистина е наложена като факт, част от общата култура.

Друго основно правило при промиването на мозъка е, това да се прави систематично. Ако отделен човек има възможността да прегледа всички телевизионни филми от преди и след 11 Септември 2001 година, неминуемо ще забележи че повече от половината TV Show's непрекъснато засягат темата Ал Кайда, атентати, тероризъм. И то при положение че след злополучният вторник, на територията на САЩ не бе извършен нито един атентат. И ако някой си мисли, че това е случайно или пък че киното по същият начин не изпълнява сериозна пропагандна задача, е нищо повече от тотален наивник без никаква реална представа за светът в който живее.

Филмът на Тарантино разказващ за група млади евреи, пренесли съпротивата срещу силите на Третият Райх до невиждани по своята дързост и свирепост висоти, не би могъл да не остави траен спомен в подсъзнанието на всеки който го е гледал. Още повече заради естественото (дали?) противопоставяне на евреи срещу нацисти. Лесно за асимилация, до момента в който се вклини в подсъзнанието на масовият зрител и ползвател на подобни "исторически" филми и източници. Само че имено исторически, филмът не би могъл да бъде по-далеч от реалните събития, от периода на Втората световна война. Да, през четиридесетте години на миналият век съществуват реални паравоенни формирования, съставени основно и дори изцяло от евреи. Но техните цели, методи и жертви дори, не биха могли да бъдат по-различни от тези в холивудската фикция. Методите изполвани от тези групи, ни най-малко не са като от наръчник от който са се учили и Щирлиц и Бонд. За разлика от рафинираността с която те боравят във филма, в реалният живот се борави по начинът по който това сега се случва в Багдад и Кабул. Взривяват се коли бомби, взривяват се дори и магарета. Взривяват се в тълпи от цивилни, на пазари, в полицейски участъци! Взривяват се хотели. В методите и действията на тези еврейски паравоенни формирования от реалният живот, няма да намерите нито суровата красота на герои като този на Брат Пит, нито пък ще намерите следа от трупове на нацистки офицери. В реалният живот, Waffen-SS, или което и да е друго немско подразделение, никога не е имало честта да се изправи пред подобен "достоен" противник. Тази чест се пада на цивилни и на офицерите от един от основните противници на Нацистка Германия - Великобритания.

За набедените за антисемити читатели самото споменаване на The Weinstein Company студиото произвело лентата на Тарантино, би било достатъчно показателно за наличието на чисто пропагандна цел. За другите, нека видим малко по-детайлно историческите факти. В Навечерието на Втората Световна Война, на администрираната от Великобритания територия Палестина, действат редица ционистки, крайно леви и крайно десни паравоенни формирования и най-обикновени терористични групи. Една от най-големите по това време група е Иргун. Основана от роденият в Одеса Владимир Евгениевич Жиботински, който е и основен идеолог. За да не изпадам в излишни подробности, детайли за самият Зеев може да намерите тук. Детайли разбира се от най-общ характер. Тъй като едва ли има смисъл да говорим за това доколко интернент енциклопедията Уикипедия би могла да се нарече наистина обективна. Пример и за това, ще дам малко по-долу. Държа обаче, когато се разглежда биографията на терориста Зеев, да се обърне внимание на един факт, правещ земният му път още по-гнусна грешка на природата. Години преди да започне да взривява британски офицери, Зеев бива удостоен с Ордена на Британската Империя, за заслуги през Първата Световна Война. Иронично. И донякъде познато. По подобен начин, еврейката Маделин Олбрайт, спасена благодарение на Сърбия, в която нейният баща работи в дните когато Германия нахлува в родната й Чехословакия, години по-късно се "завърна" при спасителите си, за да ги бомбардира в ролята си на държавен секретар.

Mоже да се каже че представителите на етноса, са взели принципът "Няма ненаказано добро" за свое мото.

Тъй като все пак темата е за Безславните Копелета от Иргун и ЛЕХИ, да завършим с още едно позорно убийство извършено от тях. Убийството на Фолке Бернадот, граф на Висборг (принц на Кралство Швеция.) Бернадот е убит в Йерусалим на 17 Септември 1948 година. По това време той изпълнява функцията на посредник в зараждащият се близко източен конфликт. Особено гнусното в случаят е не само убийството на един всепризнат от съвременниците си за изключително достоен човек. По време на Втората Световна Война графът съвместява редица функции една от които е и вице президент на шведският Червен Кръст. Репутацията му още по това време достига до степен че той почти постига договаряне на временно премирие между воюващите страни. Хайнрих Химлер (без знанието на Хитлер) се обръща към Бернадот с молба да води тайни преговори за капитулацията на Германия пред западните сили, САЩ и Великобритания, ако на Германия бъде разрешено на продължи съпротивата си срещу СССР. Между 1943 и 1944 година графът договаря и размяната на над 11 000 военнопленници. Нещо повече, благодарение на огромният си международен авторитет той договаря и освобождаването на около 31 000 души от концентрационните лагери! Това за престъпниците от ЛЕХИ е без значение. Един от командирите наредили убийството на Бернадот е Ицхак Шамир, по-късно окичил се с поста 7-ми премиер на Израел. Но той далеч не е единственият премиер-терорист на страната, още от самото и създаване. А Фолке Бернадот пък не е единственият посредник убит от еврейските терористи. Съдбата му се споделя и от Уолтър Гинес.

И понеже споменах за достоверността и обективността на енциклопедията Уикипедия, ето и конкретният пример. През 1940 година настъпват промени в терористичната Иргун, бивш командир в организацията се отцепва основавайки свой собствен отряд, който през годините става популярен с едно от наименованията си ЛЕХИ (Лохамей Херут Израил/Борци за Независим Израел.) Неин член е Бенямин М. Емануел. Не кой да е, а баща на сегашният шеф на кабинета на американският президент Барак Х. Обама. Часове след като Рам Емануел бе номиниран и по-късно и официално обявен за евентуален Chief of Staff, страницата за един от членовете на ЛЕХИ, Бенямин Емануел, бе изтрита от Уикипедия и до ден днешен не е подновена. Ако не вярвате, опитайте се да я редактирате сами и вижте дали ще успеете. Кратката биография на Бенямин Емануел е следната, роден в Йерусалим през 1927 година под името Е. Ауербах, син на руски евреин. Семейството приема фамилията Емануел, след като братът на Бенямин, Емануел Ауербах загива при престрелка с араби. През 1940 година, прекръстеният Бенямин прекъсва обучението си в Швейцария, където учи медицина и се включва в неуспешен заговор за контрабанден пренос на оръжие от Чехословакия, предназначено за криминалните среди в Израел. Служи в израелската война за независимост през 1948 година, когато и среща бъдещата си съпруга с която по-късно заминават да живеят в Чикаго. Самият Бенямин не крие че синът му, настоящият шеф на президентският кабинет Рам, е кръстен на Рахмим, боен командир в една от групите на ЛЕХИ. Последното, бихте могли да намерите в Уикипедия. Дори и сега.

Там може да намерите и още нещо, епизод от историята на ЛЕХИ (и Иргун), която заслужава внимание. Наистина! Безславните Копелета от реалният живот, стигат до там в ненавистта си към британската власт в Палестина, че през 1940 година еврейските терористични организации установяват контакт с официални представители на управляващата Национал Социалистическа Партия, като предлагат сътрудничество и координирани бойни действия против британците в Палестина. Епизод от историята за който Холивудските студия и още по малко пък The Weinstein Company някога ще превърнат във филм. Предложението на евреите е просто. Навсякъде където ЛЕХИ и Иргун имат звена, Близкият Изток и Европа, ще провеждат терористични и подривни акции против съюзниците и в подкрепа на Нацистка Германия. Немците от своя страна се ангажират на подсигурят логистично преселването на евреите от Европа в администрираната от Великобритания, Палестина. Настоява се също и Третият Райх да признае бъдещият Израел. По ред знайни и незнайни причини подобно сътрудничество не се осъществява. Това което се знае обаче е, че гореспоменатото желание на евреите за сътрудничество с нацистите не е плод на умопомрачен ум в самата организация. Защото на следващата година, 1941, по времето когато тарантиновите измислени герои безмилостно преследват нацистките офицери във Франция, подобните им исторически достоверни съмишленици правят втори опит за сътрудничество с германците. Германското аташе в Турция получава писмо с подновени, но като цяло същите предложения. Писмото по-късно бива наречено от историци "Анкарският Документ".

През годините в които Иргун и ЛЕХИ са най-активни, организациите извършват множество терористични актове, в които убиват стотици. Убитите само британски офицери, войници, полицейски и криминални служители са десетки. Убити са и много граждани на трети страни. Ето и най-известните терористични актове на основателите на Израел, както самите те се наричат с гордост, като дори има и военно отличие за членове на терористичните групи, отличия носени днес от членове на Израелските Сили за Отбрана (Израелската Армия). Изброените атентати са предшествани от редица други, като споменатите са само малка част, а имено тези при които загиват над 10 души.

1938 година

6 Юли - Атентат с бомба на пазар - 23 убити. Йерусалим.

25 Юли - Атентат с бомба на пазар - 43 убити. Хайфа.

26 Август - Атентат с бомба на пазар - 24 убити. Джафа.

1939 година

27 Февруари - над 50 души убити при множество атентати с бомби заложени на пазари. Хайфа.

19 Юни - Атентат с бомба на пазар. Отново. Над 20 убити. Хайфа.

Следва дълъг списък с по-малки и по-големи атентати, общо близо 60. Безславните Копелета залагат бомби на улици, пазари, кина, железопътни гари. Загиват стотици. Араби, британци, гърци, арменци. Дори и цивилни евреи. Своеобразна кулминация на престъпленията на основателите на Израел, са два особено гнусни акта. Взривяването на хотел "King David" на 22 Юли 1946 година. 91 души загиват. Над 40 палестински цивилни, около 28 британци (точна цифра не е установена) 17 палестински евреи, руснак, гърци, египтянин. Голяма част от персонала на хотела. Командирът на Иргун, провел акцията Менахем Бегин, по-късно става 6-ят премиер на Израел. Много други членове на двете терористични организации след години заемат висши военни и политически длъжности в Израел.

През 2006 година когато са честванията на 60 годишнината от терористичният акт в хотел Цар Давид, Британското външно министерство протестира с довода, че насилствената смърт на десетки цивилни не е повод за тържества. Протестират и срещу това че официално е поставена паметна плоча, според която за смъртта на цивилните вина носи не друг а британското правителство?! Заради това че е пренебрегнало предупрежденията на Безславните Копелета от Иргун и ЛЕХИ.

За съжаление обаче атентатът в хотел "King David" не остава най-кървавият. На 9 Април 1948 година групи от въоражени престъпници-основатели на Израел нахлува в село Деир Ясин. Акцията е съвместна, участват и Иргун и ЛЕХИ. Биват хвърляни гранати в домовете. Хора са разтреляни на улицата. Само цивлини. Пол и възраст са без значение. Безславните Копелета избиват 107 души. По сегашните установени клишета, в новинарските сводки бихме чули как това е изцяло по вина на арабите, използвали жени и деца като жив щит. По онова време обаче това гнусно клише, оправдаващо хладнокръвното и безогледно убийство на цивилни не би мигло да мине под добре познатият ни слоган, просто защото през 1948 година евреите нямат срещу себе си организирани арабски групи от типа на Хамас, Хизбула и подобните им.

Изтъпленията в Деир Ясин стигат до такива мащаби, че дори членове на ЛЕХИ, по-късно пред международни групи разследващи случаят, разказват за "варварското поведение" на колегите им от Иргун. Масово арабски момичета биват изнасилени след което убити. Според разследване на Червеният Кръст от 1950 година, убитите са над 200. Точната цифра както обикновено, едва ли някога ще ни бъде известна.

В края на 40-те години ЛЕХИ биват интегрирани в армията. Безславните Копелета в реалният живот така и не се организират в бойни групи които да се изправят срещу военната машина на Третият Райх, било в Европа, било където и да е било другаде по света. Това се случва само на кино. Дори опитите им за сътрудничество с нацистите се провалят. Ограничавайки се до бомбени атентати срещу цивилни и британски офицери, те все пак постигат не малко. Малко след клането в Деир Ясин започва и масовото изселване на палестинските араби от родните им места, където се настаняват новопристигналите евреи. А "бившите" терористи от Иргун и ЛЕХИ стават официалната власт в новосформираната държава Израел.