TheBearEgg!

Къде си смешно ООН, къде сте смешни "демократи"?

2011-03-19T17:47:00.000-07:00

Клането в Бахрейн продължава. Престъпно-кървава вакханалия! ООН е сляпо. НАТО мълчи. САЩ мълчи. Франция и Саркози, мълчът. Е, не всички мълчът, британският премиер Дейвид Камерън, открито си го каза днес - "Това че сме активни в Либия, не значи че ще го направим и в други страни, като Бахрейн". Ама разбира се, господин лицемерен военнопрестъпник. Не сме и очаквали друго.

След като видяхме вече някои от най-класическите начини на хладнокръвно убийство над невъоражени цивилни от бахрейнските власти, като убийството от снайперисти, стрелбата по множеството хора с едрокалибрени картечници и прострелването от упор, на които може да се "насладите тук" днес попаднах и на още един метод. Добрият стар и изпитан гангстерски прийом - drive by. Стрелба от движещ се автомобил, по всеки цивилен забелязан на улицата.

Нещо от първите часове на нападението над Либия. News.bg:

"Тиери Букар от френското военно министерство съобщи, че френски военен изтребител вече е нанесъл първият удар срещу либийска военна техника.
Това е първото нападение на силите на международната коалиция срещу войските, верни на Кадафи, като целта е била неизвестен по вид автомобил, който по думите на френската страна е представлявал заплаха за мирните граждани."

Като горните ли!? В множествено число, без проблем да се установи видът и принадлежността им и дали представляват заплаха за мирните граждани"... ?!

Може би носителят на Нобелова награда за мир за новата година, ще бъде присъдена на емира на Бахрейн. Защо не. Също спокойно можем да обявим датата 20-и Март, за официална в която честваме практиките по експорт на демокрация. На същиата, но през 2003 година, започна и войната срещу Ирак.

Ал Кайда, добрата стара бойна бригада на ЦРУ във вихърът си.

2011-03-19T15:19:00.000-07:00

Париж, Франция /КРОСС/ Муамар Кадафи изрази учудването си от реакцията на световната общност относно събитията в Либия и призова ООН да проведе разследване на конфликта. Това пише днес френският вестник "Журнал диманш", който е взел интервю от либийския лидер. Според Кадафи, дестабилизацията в страната открива широко поле за дейност на привържениците на терористичната организация Ал Кайда и на Осама бен Ладен, които организирали въоръжените изстъпления.

Информационна агенция КРОСС

Дали когато Кадафи обяви че срещу него се бият членове на Ал Кайда, това му твърдение имаше основание. Много от обявените за специалисти, арабисти, политически анализатори, дружно и сервилно се присмяха. Същите които в началото несъмняващи се в успеха на "либийската народна революция" побързаха в първите й дни, и дори часове, да обявят - Кадафи е сам. Кадафи е изоставен от всички, като около него са останали една дузина от най-верните му хора.

Заговори се дори с доста голяма убеденост, как Кадафи събира пари и злато в куфарите, и ако не е отлетял, то поне се готви да го направи, по посока на някоя страна като Венецуела. Оказа се освен тази дузина, около него са останали и достатъчно на брой членове на силите за сигурност, полицията и дори армията, и след по-малко от месец, всички те вкупом, се изправиха пред портите на Бенгази, готови за финална разправа с опозицията. Едва тогава, демократичният свят реши - ще се намесим. И така и трябва. Не само защото така или иначе Кадафи е диктатор който при всички положения е вреден за Либия. Но и добре подготвената революция, както се казва, отиваше на кино. А това за авторите й, е недопустимо.

Мохамед Раби Ал-Зауахири. По-малък брат на прословутият втори в йерархията на Ал Кайда, Айман Ал Зауахири (на снимката).

Арестуван през 1999 година от египетските власти, по редица обвинения, някои от които датират още от времето на убийството на египетския президент Ануар Садат, през 1981 година. Малко преди обявяването на "Войната срещу тероризма" от САЩ, Мохамед попада в списък от общо 14 души, за които ЦРУ изисква екстрадация, с което де факто той попада под тяхна юрисдикция. След което, грубо казано потъва в земята. Дори се твърди че е мъртъв. През 2001 година, САЩ обявяват че ще поискат ДНК проба от Мохамед, за да се установи дали неговият по-голям брат и лидер на Ал Кайда, е сред убитите при акциите на американските служби в Афганистан.

Защо това публично се оповестява и достатъчно добре се отразява от медиите, сякаш е практика на служби като ЦРУ публично да съобщават подобна информация, която предполага се трябва да е достояние единствено на тях и сътрудничещите им сходни агенции, си остава една чудата загадка. Още повече че Мохамед, предполага се е в ръцете на ЦРУ от месеци след исканата от тях екстрадация. За това какви са резултатите от ДНК експертизата, Агенцията и US армията изневеряват на нововъведената си политика за публичност и Мохамед отново "изчезва" като с това наново се подклаждат слуховете че е мъртъв.

Не щеш ли, през 2004 година, международно издаваният арабски вестник Ашрак Ал-Аусат, излизат с твърдение че той е жив и все още се намира в Египет. Месец след това, египетското вътрешно министерство потвърждава информацията. След още три години, срещу него се повдигат нови обвинения, базирани на старите твърдения свързани с членството му в терористичната Гама ал Ислямия.

До тук добре. Пита се, къде е новината, какво е важното във всичко това. Освен че Кадафи пряко обвини Ал Кайда в основно участие срещу правителствените сили на Либия, тяхното въоражаване и координиране, не еднократно също така добвави и че основният приток на арабски бойци от така наречените "революционери" идва през границата с Египет. Това че събитията в Либия се разпалиха с особено голяма сила, след като правителството на Мубарак се оттегли, и властта в Египет беше вече в ръцете на опозицията, което съвпадна с разлика на едва няколко дни, по-точно 5 дни, след смяната на властта в Кайро, това нека отдадем на чистата случайност. Това което обаче не е случайност, а фактология която не трябва да се пропуска докато всички са вперили поглед в започналите военни действия на НАТО, е че само този месец Март, новата власт в Кайро, до този момент е освободила от затворите около 950 членове на терористични организации, като Гама ал Ислямия.

Един от освободените в последните 48 часа? Мохамед Ал-Зауахири. Нашият главен герой, малкият брат на Айман, водачът в Ал Кайда. Доколко при това положение, има истинност в твърденията на Кадафи? Няма значение. Важното е какво има да ни каже Бари Сотеро, познат още и като Барак Обама. Носителят на Нобел за мир, водещ понастоящем с необявената в Пакистан, четири войни.

Хилъри Клинтън: Губим информационната война.

2011-03-18T04:54:00.001-07:00

Държавният секретар на САЩ предупреди своите съмишленици-глобалисти, че корпоративните медии в Америка са смазвани от информационните мрежи, разпространяващи истински новини. Хилъри Клинтън направи това завоалирано признание пред комисия, разглеждаща приоритетите на американската външна политика. Тя подчерта още, че държавата се нуждае от още пари, защото военно-индустриалният комплекс „губи информационната война“ срещу медии като Russia Today (Русия днес) и Ал Джазира.

Целият преведен материал на "От Извора" или в оригинал на PrisonPlanet.com

Любопитно за мен, е че точно днес забелязах този текст. Действително последният месец не намирам достатъчно време за преглед на реалните информационни сайтове. Но защо казах любопитно. Защото до следният извод (за кой ли път) достигнах само броени минути преди това. Ако някой се съмнява в достоверността на горното, доколко наистина големите мейнстрийм медии губят битката, ето Ви най-лесният и бърз тест. Нещото което забелязях по-рано тази вечер. Броят абонати на отделните медии, в YouTube. Мисля възможно най-суровият и достоверен начин, поне що се отнася до интернет пространството и по-специално видео материалите в него. И със сигурност далеч не компрометиран начин за проверка, сравнено с която и да е социологическа агенция/машина за замазване на политическите лъжи.

Спомням си че още преди около година, няма да крия останах леко изненадан от факта колко много от познатите ми американци се информират от Russia Today. И то хора които не следят останалият информационен поток в такава степен, че да са направили асоциацията към медията, след интервюта дадени за канала от хора като Алекс Джоунс или У.Тарпли. Повечето споделиха че знаят за канала по възможно на добрият изпитан метод, независимо за какъв тип реклама става дума - от познат, друг потребител, зрител, клиент.

Споменатите RT (English), Al-Jazeera (English) с абонати в пъти, средно (около 5 пъти) повече от доскорошни безспорни лидери в облъчването и промивката на мозъци. И то такива които са в медийният занаят от по над половин век, (с изключение на CNN), на фона на създадените преди по малко от 10 години два канала.

кликнете върху снимката за пълен размер

Революции by design.

2011-03-17T23:43:00.000-07:00

Съветът за сигурност на ООН прие резолюция, разрешаваща извършването на въздушни удари срещу Либия с цел спиране на офанзивата на лоялните на Кадафи войски срещу бунтовническите групи, съобщи Си Ен Ен.

Според решението на ООН международната общност има право да се намеси в Либия, като започне военна операция. Подчертава се обаче, че не е е предвидена пряка военна намеса, т.е. чуждестранните военни сили няма да могат да използват в Либия сухопътна войска.

В полза на резолюцията гласуваха 10 държави, сред които САЩ, Великобритания и Франция. Както се очакваше, Русия и Китай се въздържаха. Подобна позиция заеха още 3 страни - непостоянни членки на Съвета за сигурност на ООН. News.bg

И така, Кадафи грубо казано увисна. Сам, срещу всички. Включително и срещу тези с които до вчера се ръкуваше дружески за снимки, планирайки розово бъдеще с нови, двустранни търговски взаимоотношения. Дори Русия или Китай не опитаха да наложат вето. Въздрържаха се и други, наскоро "разбунтували" се срещу американската хегемония и желаещи да демонстрират ръст в своята мощ като нови проекто супер сили, като Бразилия и Индия. Какво напомня ситуацията? Ирак - 2003 година. Когато за първи път в най-новата история, ни стана ясно че дори привидно опониращи, геополитически, на САЩ страни като Русия и Китай, изместват мълчаливо поглед встрани, когато механизмите на вмешателство във вътрешните работи на трета страна се задействат. А те несъмнено го сториха последните 12 часа, след като първоначалният план не сработи и Кадафи е на броени часове пред това да смаже опозицията в Бенгази и да превърне цялото упражнение на чужди нему служби, в пълно фиаско.

Случи се най-предвидимото. Така както за Либия, така също и за страни като Бахрейн. За които си позволих да поразъсждавам "на глас", няколко дни след като и там замириса на бутнове. За болшинството хора населяващи тази планета отдавна съм изгубил надежда, във възможността им за критична мисъл. Така че за тях един период от около 10 години е предостатъчен за да се запее старата песен на нов глас, а те единствено да блеят, докато следят новините, вечер след работа. А че това щеше да се случи, че Кадафи ще бъде изоставен, в случай че спонтанната революция от "народа и за народа" не постигне целите, беше почти сигурно още преди месец. За тези, които живеем в реалният свят. С което само се доказва предварително заложената от вън архитектура на тези събития.

За финал, ми се иска да се наблегне на още нещо. Често пъти следейки мненията конкретно в българските сайтове и форуми, водещо е мнението и поведението, как може да се подкрепя Кадафи, мъчителят на български медици. Без по какъвто и да е начин да защитавам диктатор като Кадафи, ми се иска да се припомни едно изказване на министър председателят Б. Борисов, по информация от агенция Фокус:

„Обясних на европейските лидери, че членове на съвета в Бенгази са сред хората, измъчвали българските медици в продължение на осем години и това ни струва близо 60 милиона долара”, заяви българският премиер Бойко Борисов пред журналисти след европейската среща в Брюксел. Борисов не спомена конкретни имена на членове на либийската опозиция, които са били свързани с мъченията. Той обаче направи аналог със ситуацията в България, като заяви, че през 1998-1999 година на власт са дошли именно бивши членове на комунистическото Политбюро от периода преди 1989 година."

За това до колко може да се смята Борисов за политик изказващ се "подготвен" наистина може да се спори. Не го твърди само той обаче. Обществена тайна е че редица бивши министри, подчинени на Кадафи, сега са в редиците на така наречения национален съвет. Нещо повече, поне за пред света, те го ръководят. И още един пример за това доколко реално българите могат да взимат страна по чисто емоционалната "медицинска" схема за наши и вражи.

Българин на борда на либийски танкер, отвлечен от "Ал-Кайда"

Българин се оказа в сърцето на конфликта в Либия, съобщи Би Ти Ви. Бунтовници са отвлекли петролен танкер и са го пренасочили към пристанище, контролирано от опозицията. На борда на плавателния съд, за който силите на страната на Кадафи твърдят, че е "похитен от Ал Кайда", е и българския моряк Георги Луизов. Според източници на bTV намиращата се под контрола на опозицията втора по големина либийска петролна компания "Арейбиън Гълф Ойл Къмпани" е започнала да организира износ на петрол, заобикаляйки структурите на режима на Муамар Кадафи. Тя оперира именно от град Тобрук. Съществува хипотеза, че петролният танкер е прихванат, за да се превърне в част от тази нова „търговска компания". News.bg

Затова, нека си спестим наивните разсъждения от типа да заставаме зад всеки който е против Кадафи и да го смятаме за съюзен на нашите интереси. Такива действащи лица в този конфликт просто няма. Също както и Кадафи реално няма съюзници, дори сред тези за които може да си е правил някъкви илюзии. Сега ще започнат всячески да ни убеждават че Кадафи трябва да бъде ударен, независимо какво декларира той. Ясно е че Либия е цел и то от основните в серията "арабски революции". Апропо, няма да бъде удрян Кадафи разбира се, така както не пострада нито самият Саддам, нито Милошевич, нито който и да е друг враг на демокрацията. Ще мрът други. С хиляди, повечето от тях цивилни. Уж тези, дето експортьрите на демокрация идват за пореден път да защитят. Нещо от последните 24 часа, на което мейстрийм медиите не обърнаха сериозно внимание, за кой ли път. Поредният дрон, на ВВС на САЩ, удари поредните "предполагаеми терористи" в Пакистан. Уби над 40 от тях. Преди по-малко от 10 дни, убитите от подобна безпилотна атака бяха 50. Ако човек започне да рови на пук на мейнстрийма, ще види че подобни случаи само в Пакистан месечно по този начин загиват по около 100 до 150 души. Пакистан, където САЩ реално водят още една, не обявена война и то от години. Да очакваме ли ООН да гласува резолюция за зона забранена за полети и да предприеме въждушни удари над Вашингтон, Балтимор и Сиатъл в близките дни?...

ООН: Най-голямата лобистка организация. И нищо повече.

2011-03-17T19:54:00.000-07:00

ООН. Организация на Обединените Нации. Обединени в какво? Обединени за какво? Резолюция 1973 от 17 Март 2011 го показва ясно - Обединени в лицемерието и двойните стандарти.

Вече един месец, в Бахрейн държавата се разправя с мирно демонстриращите невъоражени граждани, по същият начин по който Кадафи третира въоражените, не мирно (протестиращи) биещи се срещу режима му бунтовници. Кадафи го прави от около 15 дни, откакто започна контраофанзивата на армията. В Бахрейн това се случва от месец. В Бахрейн, верен арабски съюзник на САЩ, където е разположена американска военноморска база, базата на 5-ти флот, днес има войски на чужди, също съюзни на САЩ страни, като Саудитска Арабия, Катар, OAE. Общото между всички тях? Страните с основните американски бази разположени на тяхна територия и традиционни американски съюзници. Единственото изключения от тази група е Кувейт, които поне до към ден днешен, изразяваха становище че не планират изпращането на техни части за разправа с мирно демонтриращите цивилни в Бахреин. Може би защото все още е твърде пресен споменът на самите кувейтци, какво означава да бъдеш под чужда окупация. И защото ако правителството им одобри подобна молба на правителството на Бахрейн, утре може да осъмне с подобни протести под собственият си прозорец. Останалите обаче, нямат подобни скрупили. Саудитска Арабия така или иначе вече предупреди при първите признаци на протести в Риад, че ще се разправя безцеремонно с исканията за демокрация. Която всъщност липсва в тази страна, по много по-силно изразен начин от която и да е друга арабска държава, при положение че в Саудитска Арабия реално няма дори конституция.

Бахрейн 2011 година е Чехия с нейната Пражка Пролет. 22 години след като уж така наречената Империя на Злото е в историята. Защо тогава ставама свидетели на абсолютно същите събития? Не би било преувеличено да се каже че дори разправата с демонстриращите е много по-сурова. Къде е така нареченият демократичен свят? Къде е ООН, което в продължение на месец се ослушваше накъде ще задуха вятърът и не предприемаше нищо по отношения ставащото в Либия, и едва когато малко неочаквано за много хора, Кадафи за по-малко от седмица си върна контрола над страната, оставяйки единствено бунтовническия център, град Бенгази, за финален армейски щурм, едва тогава ООН в рамките на 24 часа изведнъж бързо прие резолюция предвиждаща употреба на военна сила срещу Кадафи. Трудно е след подобно развитие на ситуацията, човек да не остана с абсолютната увереност че в тези протести няма нищо спонтанно и целта е свалянето на Кадафи и замяната му със "суверенен" режим като тези в Ирак, Афганистан, или дори Катар и Бахрейн.

В Бахрейн вече 30 дни, цивилни умират по улиците. Стрелят ги с едрокалибрени картечници, стрелят ги снайперисти, стрелят ги от упор. Всеки един от изброените методи можете да видите във видео материалите в края на поста. А от скоро, ги стрелят вече и чужди, дефакто окупационни редовни войски. Защото не правителството или монархическото семейство управляващо една държава са нейният суверен, а народът й!! И затова всяка чужда армия която не е в дадена страна със съгласието на мнозиството е нищо повече от окупационна и терористична. Това рядко можете дори да видите или чуете по новините в така нареченият ни демократичен и уж свободен свят. Всички сме заети със събитията в Либия. Там човешкият живот е по-ценен. И всичко това няма нищо общо с факта че там управлява "не наш" диктатор който на всичкото отгоре има нахалството да се разпорежда с огромни количества от най-добрия като качество петрол. Преди ден, всичко премина границите на разумното, които до този момент дори Кадафи не е престъпил, чуждите наемни части заедно с бахрейнските сили за сигурност нахлуха в болница в Манама, където се лекуват пострадали при демонстрациите цивилни. Какво се е случило, можем само да гадаем, тъй като нито една от големите информационни агенции не се поинтересува за детайли. Същите които иначе така услужливо ни поднасят и най-малките подробности за ставащото в Бенгази или Триполи. Но ако се съди от отношението на армията и полицията към демонстрантите на улицата, не е трудно да си представим целта на рейда.

В крайна сметка случва се това, което предположих. Чудя се само след като за мен, развоя на събитията бе толкова предвидим, защо той не е такъв и за огромна част от населението на тази Земя, които продължават да вярват във всички което им се спуска в мозъка, през голямата мейнстрийм медийна фуния. Не претендирам че имам нищо повече от единствено засилен интерес към материята и известна информираност. Какво, освен индоктринираност пречи и на всеки един друг да види света такъв, какъвто наистина е.

Кадрите съдържат насилие. Но съдържат и още нещо, крещящ нагледен пример, защо ООН е нищо повече от една излишна, лицемерна, дори гнусна организацийка обслужваща всякъкви интереси, но не и тези на хуманизма, за което уж е призвана.

Израелското лоби и Американската външна политика

2011-02-25T19:26:00.000-08:00

Израелското Лоби - Влиянието на AIPAC (Американско Израелски Комитет за Публични Взаимоотношения) върху американската външна политика.

Документален филм създаден след написаването през 2002 год. на статия озаглавена "The Israel Lobby and U.S. Foreign Policy." от Джон Меарсхаймер, американски професор по политически науки, работещ в Чикагският университет. Материалът е поръчан от списание The Atlantic Monthly, но в последствие публикуването й се отхвърля, по официално неоповестени от редакцията на изданието причини. Тогава тя става публично достояние в сайта на John F. Kennedy School of Government към Харвардският университет, където преподава съмишленикът на автора, Стивън Уолт, професор по международни взаимоотношения. Към настоящият момент може вече да се намери и в сайта на Чикагският университет.

След като материалът използван от студентите като работен, придобива популярност, двамата започват да обмислят идеаята за доразвиването на темата и превръщането й в книга. Документалния филм, разглежда някои от най-важните точки в трудът на двамата професори. И е хубаво да му бъде отделено време, особено от непредубедените по темата. Още по-добре ако се прочете и самата книга.

Бунтове и революция и в Бахрейн? Едва ли.

2011-02-25T03:39:00.001-08:00

Сблъсъци в Бахрейн.

Полицията в Манама, Бахрейн е използвала сълзотворен газ, за да прогони протестиращите срещу властите, предаде CNN.Разрушени са били лагерите на недоволните, изградени по площадите. Опозицията твърди, че полицаите, участвали в акцията, са били между 500 и 1000 на брой. Пак по нейни данни, загинал е поне един човек.

Агенцията припомня, че по-рано тази седмица, при друг протест са загинали двама души и тяхната смърт е изкарала хората отново по площадите. Както news.bg съобщи по-рано, Бахрейн е поредната държава след Египет, Алжир, Йордания, Тунис, Йемен и Либия, където се организират многохилядни митинги с редица искания за промени в управлението, или направо за тотална смяна на управляващите. Исканията не са само икономически, но и за отмяна на репресии. News.bg

Новината разбира се е от преди няколко дни. Това което ме накара да напиша няколко реда едва сега е, краткият размисъл в който изпаднах за около час. Не отдавна написах следното:

"В избухналите през последният месец бунтове в арабският свят, няма нищо нито случайно, нито спонтанно. Протести с такива харектаристики могат да се появят малко по-късно, на места където това не е било предварително предвидено, но местното население ще се поддаде на еуфорията от ставащото и ще потърси своята демокрация."

И точно това сега се случва в Бахрейн. Предвид обаче предварително заплануваната цел на настоящите събития, Бахрейн едва ли се вписва в плановете на революционните архитекти като страна чиито режим подлежи на подмяна. Страната е прекалено близка политически до САЩ и се числи към онези режими към които следва да бъдат приведени и Египет или Алжир, а не обратното. Затова много интересно ще бъде развитието на бунтът в тази страна. И още повече реакцията на страни членки на НАТО, ЕС или в частност САЩ. Искрено се надявам да бъда опроверган и скандиращите по улиците на Манама, да получат западна подкрепа за разширявана на демократичните практики в страната им.

Begun the clone war has.

2011-02-25T03:32:00.001-08:00

Египет "падна". Хосни Мубарак подаде оставка. Слава богу сравнително безкръвно. Но пък и очаквано. За сметка на това пък от 10 дни, също очаквано "революцията" акостира в Либия. Четири дни след като тренировката върху послушният режим на Мубарак приключи, започна съществената част. Да си дойдем на думата. Епизод едно завърши. "Begun the clone war has!"

Война клонинг, водена от безгласни клонинги, отглеждани единствено за тази си роля. Като България например. Пригответе се за истинското развитие, с пряко участие на НАТО или поне САЩ, но вероятно и други и цели като Либия и Сирия, в същественият епизод на ново преследване и защита на демокрацията. Много вероятно някой пак ще съзре употреба на забранени химически боеприпаси срещу собственият си разбунтувал се народ. Или каквато и да е друга форма на упражняване на диктаторски практики, срещу които свободният свят следва да приеме строги и решителни мерки. Военни разбира се.

И тъй като до този момент събитията се развиват в доста предвидима светлина, силно се надявам като веднъж вече цитираният от мен У.Тарпли да греши. И да не вървим към консолидирането на арабска коалиция от клонинги, която да се присъедини към сегашната вече готова и отгледана армия послушници, за нападение над Иран. Защото пак ще мрът хора, включително и българи, за чужди интереси. Ще мрът и цивилни. Ще мрът и бедни, наивни, принудени от финансови обстоятелства млади американски войници, за осъществяване плановете на военнопрестъпници като Кисинджър, или президенти които не успяват да изпълнят и едно от основните си обещания от преди изборите, WallStreet кукли на конци които хора като Чарли Шийн не без основания наричат "страхливци в евтини костюми".

Нов епизод в експорта на демокрация? Скоро.

2011-02-12T19:19:00.000-08:00

В избухналите през последният месец бунтове в арабският свят, няма нищо нито случайно, нито спонтанно.

Протести с такива харектаристики могат да се появят малко по-късно, на места където това не е било предварително предвидено, но местното население ще се поддаде на еуфорията от ставащото и ще потърси своята демокрация.

За съжаление обаче, те както и българите наивно скачащи по площадите в началото на 90-те, също и през 1997 година, трябва да им се обясни че революции в днешният свят се случват само на тези, на които някой на хиляди километри е решил да предпише. За своя лична геополитическа изгода.

Тунис, бе първи. Тунис от който започна всичко и дори приключи импорта си на демокрация. А започна след като както легендата на една демократична революция гласи, уличен търговец се самозапалил в знак на протест заради ограниченията да упражнява дейността си наложени му от полицаи. Звучи тъжно, красиво, героично, вдъхновяващо и почти достоверно. Ако си човек който вярва в подобни приказки, като онези как едни пещерни хора излъгаха преди 10 години НОРАД и НАТО.

Наред е Египет. Какво ще се случи и дали и Мубарак ще сдаде властта е въпрос на който не мисля че може да отговори и най-ерудираният политолог. Лично аз ще си позволя своеволието на блогър лаик, да прогнозирам че това ще се случи. По ред причини. Една от тях например е факта че египетската революция се очертава като една от първите, ранни и за мен тестови. Заради прозападният уклон на Мубарак. Той така или иначе вече 30 години е един послушен изпълнител и едва ли точно сега ще започне да действа както го направи 1990 година огледалният му образ по онова време - Саддам Хюсеин. Целта обаче далеч не е Египет и Мубарак. В региона има други, които се нареждат в графата дразнители на новите еднолични господари на световният ред. Като Кадафи. Затова на него по всяка вероятност, "спонтанните революции" ще обърнат специално внимание. Според анализатори като Уебстър Тарпли, целта е подмяна на редица арабски режими, замяната на управляващите с тотално пародийни и зависими от Вашингтон режими и по нататъшната им консолидация за единнен фронт (в пряк и преносен смисъл) срещу дразнител номер едно - Иран. Несъмнено на САЩ им липсва романтизмът от преди 20 години, при който те бяха символ на освободител на Кувейт, с редица арабски държави зад гърба си, държави в състава на коалицията водена от Буш старши при първата война в залива.

Като цяло, лично аз не бих че учудил от подобен Тунизийско-Египетски развой във всяка една страна с не особено дружелюбен към Израел режим. Защото ако де факто Иран реално застрашава някой, то това не е САЩ, или ЕС а именно Израел. Обичайните заподозрени в случият са - Ливан, Сирия и най-вече Либия. И въпреки че Ливан вече беше една от първите разбунтували се, а Сирия все още е мирна, но и двете страни остават необичайно спокойни. По мое лично мнение разбира се. А защо Либия ли? Три основни причини.

1- Липсата на обща граница с Израел, което изключва пряка заплаха при положение че конфликта излезне извън контрол.

2- Управление на най-отявленият анти ционистки (твърде дълго задържал се) водач в арабският свят, съперничещ си единствено с (не арабският) в Иран.

3- И разбира се, да - разбира се, огромни залежи висококачествен нефт! Пиша го с пълно пренебрежение, към онези наивници които продължават да смятат че тази вълшебна течност няма нищо общо с окупацията на Ирак. Както и геополитическото положение на Афганистан и неговият опиум.

Кадафи обаче не е вярната марионетка Мубарак, търгуващ с Израел и произвеждащ и въоражаваща се с американски танкове M1A1 Abrams. Той едва ли ще се поддаде на задкулисни договорки или преки "преговори" с основна тактика сплашване и последно предупреждение, по добрият стар изпитан демократичен метод тайни преговори - икономически санкции - пряка военна намеса.

Затова не се съмнявайте. Експорта на свобода и демокрация трябва да бъде подновен с нови сили. И той ще бъде подновен. Да му мислят гражданите на Либия и/или Сирия. Като за начало. Пита се, целият останал свят и всички мълчаливи страни в него, макар и като скромни икономически и военни способности, разглеждани по отделно, вкупом заинтерсовани от глобалните процеси и поставени пред реалностите на разпалването на нови и нови конфликти, толкова ли действително са безсилни, та дори и в това да изразят мнението си. Тъжно и страшно е да си ням и глух гой. Още по-страшно е да не си и да наблюдаваш цялото това войнство на мълчаливи оскотели индивиди.

ДА СПРЕМ ОБЕЗБЪЛГАРЯВАНЕТО!

2011-02-05T07:34:00.001-08:00

ДА СПРЕМ ОБЕЗБЪЛГАРЯВАНЕТО!

Отворено писмо

Писмото е изпратено до

Президента на Р България

Копие до Председателя на 38-ото ОНС

Копие до Председателя на МС

Копие до ръководствата

на парламентарните групи в 38 ОНС

Тъй като смятаме, че обръщението не е загубило своята актуалност, то се публикува и на страниците на nezavisim.net, като този път се изпраща

до всички Българи

Ние, група български граждани и интелектуалци, изразяваме голямата си тревога от постоянно ескалиращата тенденция на тотално комплексно обезбългаряване на нашия народ.

Такава бърза и негативна промяна в етнографския и етнокултурния облик на европейския народ, дал името, историята и културата на България, няма аналог в съвременната континентална държавна практика. Мащабът, дълбочината и скоростта на този процес са безпрецедентни в най-новата история на България и напоследък придобиват извънреден характер. Бурната и неконтролируема ориенталска инвазия заличава с всеки изминал ден най-ценното, което притежава българският народ - европейската идентичност.

От особено важно значение е, че фактическата деевропеизация на нашия народ се извършва против европейските цивилизационни стандарти. Този извод, макар и в противоречие с официалните декларации, се потвърждава от реалните житейски факти и тенденции, при това - категорично.

Специално трябва да се подчертае, че гражданската позиция, изразена в това открито писмо, по никакъв начин не е насочена срещу законните граждански права и интереси на етническите малцинства в България.

В същото време е налице остра обществена необходимост да бъде казана цялата истина на българския народ. Истината за извършваната днес безпрецедентна етнодемографска и етнокултурна трансформация, във вреда единствено на българския етнос. И то независимо дали тези истини се харесват или не на някои среди.

Параметрите на тази подчертано неевропейска трансформация не са известни както на българския народ, така и на основните европейски институции. Впрочем, цялата проблематика, отнасяща се до високоскоростното обезбългаряване на българския народ, се оказа тема табу за публичното пространство. При това не просто табу, а табу N 1. Сега изграждащото се гражданско общество у нас трябва да си отговори на един основен въпрос: “Кой и защо налага това табу?”

Мащабно изследване на БАН от април м.г. показва драстични разлики с официалните данни на Националния статистически институт за броя на населението по етнически групи. Достоверността на това изследване е гарантирана, защото данните за населението по етнически групи са събирани по техния фактически брой в отделните населени места, а не по принципа на самоопределението. След корекциите за периода 1992-1999 г. данните са коректно съпоставими и потресаващи.

Оказва се, че всички демографски параметри: раждаемост, смъртност, възрастова структура, са силно негативни само за българското население, което е под ударите на жесток демографски колапс, докато основните етнически малцинства у нас, особено циганите, бележат демографски взрив.

Раждаемостта на циганите в България е над 3 пъти по-висока от тази на българите, а числеността им е 3,5-4 пъти по-голяма от обявеното от НСИ, т.е. тяхната численост сега надхвърля 1 000 000 души. Поради липса на всякакви европейски цивилизационни ограничения у нас, при тях тепърва ще има още по-драстично развъртане на демографската спирала.

Подобни, макар и по-ниски, са демографските параметри на турското малцинство в България.

За изключително кратък исторически срок - няколко десетилетия, българите могат да станат малцинство в собствената си страна. А в дългосрочен план почти да изчезнат, като част от тях емигрират, а останалите бъдат асимилирани в ориенталските етноси. Това е непоносимата и жестока цена, която е принуден да плаща българският народ поради липсата на отговорно държавно стратегическо управление.

Типичен пример за бърза смяна на етническия облик на българските селища е този в с. Кесарево, област Велико Търново. Само за 20-30 г. това богато, многолюдно и типично българско село бе изцяло циганизирано. Подобна е съдбата на стотици селища в България, в стотици други това предстои да стане буквално в следващите няколко години.

Формирани са и се формират цели региони с преобладаващо циганско население.

Примерът с Косово е достатъчно близък и красноречив. В началото на 20 в. албанското население в тази сръбска област е било по-малобройно от сръбското. В края на същия този век албанският етнос е едноличен собственик на същата територия с над 95 % от жителите.

Предвид гореизложените данни няма никакво съмнение, че в България протича интензивен процес на “косовизация”, при това в национален мащаб.

На фона на ясно очертаната дебългаризация на страната, предложението на експерти от НСИ при следващото преброяване през 2001 г. да отпадне графата “етническа принадлежност”, е скандално, безотговорно и... дълбоко симптоматично. Така у нас няма да се знае кой кой е. Ако това предложение се реализира, ще бъде даден още един много мощен тласък на пагубната тенденция за пълното обезличаване на българския народ.

В пълен синхрон с физическото обезбългаряване на България се развива втората основна компонента на практическата деевропеизация у нас - духовното обезличаване. На цял един народ - българският, бе отнета собствената му европейска интонационна среда - също факт от извънреден характер и без аналог в практиката на европейските народи.

В културното пространство на България за много кратко време бяха въведени множество небългарски и неевропейски елементи. Все по-агресивни стават опитите чалгата и кючекът да се представят за български фолклор. В това отношение съществен принос имат някои частни печатни и електронни медии.

Апологетите на ориенталския модел, съставляващи най-мощното лоби в България, успяха да промият съзнанието на големи групи етнически българи.

Повсеместно и уж спонтанно се строят и оборудват зали за игра на кючек под благозвучното име фолкдискотеки. Така най-брутално беше посегнато върху съзнанието на най-уязвимата група българи - младите хора. Върху европейското им светоусещане се нанасят огромни поражения, често непоправими. В не по-леко положение са и всички останали хора в България, които имат европейска ценностна ориентация. Почти всички обществени пространства у нас са чалгизирани, което никак не е случайно.

За огромно съжаление, чалгизацията, това небългарско и неевропейско явление, постепенно отделя България от Европа с една нова Берлинска стена, много по-страшна от тази, която беше съборена в Германия преди 10 години. Тази реално съществуваща стена предопределя прословутия “цивилизационен избор”, който обаче не е европейският!

Това не е суверенният избор на мнозинството от българския народ. Това е изборът на апологетите на ориенталския модел в България.

Известният случай с погрома над българчета-първокласници от циганските им връстници в ямболско училище е един от многото, който показва пълната несъвместимост и неравнопоставеност на хора с различна ценностна ориентация у нас.

Европейската култура е толерантна и ненатрапчива, затова се нуждае от специални защитни механизми. При нашите условия потърпевшите са винаги хора с европейско светоусещане. Резултатът - противоестествена духовна асимилация и ориентализация на големи групи етнически българи, особено в провинцията.

За циганското население, срещу никакви насрещни задължения, постепенно и тихомълком беше въведена разширена система от всякакви социални привилегии: от непроверяването им за билети в градския транспорт, масовото самонастаняване в пустеещи частни жилища или безплатно настаняване в държавния оборотен фонд; никакви или символични такси за ток, отопление, вода; безплатни детски градини; огромен за мащабите на България брой социални домове; постоянен, неограничен, често незаконосъобразен достъп до всички социални фондове; “абонамент” за всички видове хуманитарни канали, голяма част от които са недостъпни за социално слабите българи; до “правото” на несанкционирани кражби и специално тълкуване и прилагане на законите.

Всички горепосочени привилегии те отстояват с нарастваща агресивност и арогантност.

Резултатът е известен: демографски взрив при циганите. В услуга на този процес е поставен целият държавен ресурс на България.

Вместо интеграция на европейски основи, се получава хаотична, примитивна демографска експанзия, с всички произтичащи от това последици за страната. Това е вредно за всички български граждани, включително и за тях самите.

Интеграция се прави без привилегии и чрез равнопоставеност, при пълно комплектоване на правата с реални конституционни задължения. Това азбучно правило се знае много добре както от апологетите на ориенталския модел за България (вътрешни и външни), така и от техните помагачи - псевдоправозащитниците. Но една истинска европейска интеграция на циганското малцинство неизбежно ще стопира демографската му експанзия, а това не влиза в плановете на тези господа.

Поради тази причина те поддържат изкуствено фалшивия мит за нарушените човешки права на малцинствата в България - главно на циганите. Защото едно е временно да се подпомогне социално дадено малцинство, а съвсем друго е постоянното финансиране на демографския му взрив от българския данъкоплатец.

Псевдоправозащитниците, като тези от проект “Права на човека”, внушават на това население навици, изразяващи се в безкрайни консумативни претенции. По този начин те пречат за изграждане модела на отговорно и законосъобразно поведение на циганите в обществото. Така спъват и цивилизованата интеграция на това малцинство. При абсурдната ситуация в България много по-вероятно е българите да бъдат асимилирани и насилствено интегрирани в ориенталските етноси. Този процес вече е започнал, близко е до критичната точка и скоро ще стане необратим, ако не се вземат спешни законови мерки.

Нищо по-лошо от това не може да се случи на България. Зараждащото се гражданско общество по никакъв начин не трябва да допусне такава цивилизационна катастрофа за българите с европейска ценностна система.

В България са създадени идеални условия за бърза фактическа подмяна на българите с двата основни ориенталски етноса, най-вече с циганския:

• Налагане на пълно информационно табу на цялата проблематика, касаеща високоскоростното обезбългаряване на България;

• Фрапираща недостоверност на данните на Националния статистически институт относно числеността на населението по етнически групи у нас;

• Почти пълна неадекватност на българския политически елит към течащата реална деевропеизация;

• Липсата на балансирана национална програма за изграждане на отговорно гражданско и социално поведение на циганите. Програма, която да обвързва в пакет правата с конституционните задължения. В съществуващата “Национална програма за работа с ромите” се говори само и единствено за права;

• Абсурдната и безкритична система за социално подпомагане, която стимулира родителската безотговорност и примитивната форма на многодетство;

• Повсеместно използване на мнимото сирачество като начин за прехвърляне на родителските задължения върху гърба на българския данъкоплатец;

• Извеждането като основен приоритет за бюджета безкритичното отпускане на всевъзможни социални помощи на циганското население, без да се отчита промененият социален статус на една голяма част от него. Това е една от основните причини за демографския взрив при тях;

• Регистрацията на втора, чисто етническа партия - “Свободна България”. Всичко това - мълчаливо и в пълно противоречие с Конституцията на Република България;

• Пълно засекретяване на размера, вида, характера и етническата принадлежност на ескалиращата битова престъпност;

• Прикриване и мълчалив отказ за съдействие на огромен брой сигнали, молби и жалби до полицията и основните държавни институции, подадени от граждани - жертви на развихрилия се битов терор, дело, предимно на цигани;

• Масово неприлагане на административните и наказателни разпоредби на редица закони от съответните институции и ведомства. Така те на практика поощряват постоянно ескалиращите битови кражби и крупни незаконни посегателства. Например срещу горското и билково богатство на България;

• Наличието на активни и толерирани от държавата псевдоправозащитни организации като проект “Права на човека”. Те пречат на цивилизованата интеграция в обществото, най-вече на циганите, като постоянно им внушават безкрайни консуматорски претенции;

• Прикрито и нечистоплътно сътрудничество между псевдоправозащитници и самозвани лидери на отделни етнически групи. В резултат България се оклеветява по един съвършено недопустим и неправомерен начин пред европейските институции;

• Формално хармонизиране на българското законодателство с европейското, без отчитане на специфичните особености у нас, в резултат на което то има практическа неевропейска насоченост. Красиви мъртви текстове, които институциите не прилагат. Пример: Законът за горите и законът за ветеринарното дело;

• Продължаващата емиграция от България на млади българи. Като една от основните причини, изтъквана от младите, е силно замърсеното, от европейска гледна точка, културно пространство.

Изключителната неравнопоставеност между европейското и ориенталското светоусещане у нас се илюстрира от повсеместното прилагане на т.нар. кръвна и безкръвна циганска вендета. Чрез този похват това малцинство държи в страхово подчинение българите в цели региони на страната. А какво ли ги очаква, когато циганите станат мнозинство, при пълната липса на толерантност у тях!?

Широко разпространеното самонастаняване в пустеещи частни жилища и тяхното плячкосване не само обругава бащините огнища на няколко поколения българи, но наслоява тежки душевни травми в родовата им памет.

Целият този вандализъм не среща никакъв отпор от съответните ведомства и институции и с това на практика се поощрява от тях. В същото време ушите на международната общественост са пропищели от изявленията на псевдоправозащитниците, че правата на циганите в България са нарушени.

На фона на интензивното обезбългаряване на България, ширещият се национален нихилизъм и безродничество започват да вземат патологични измерения. Никой досега не е дал пред обществото що-годе смислено обяснение на въпроса защо българските политици се гордеят толкова много с т.нар. български мултиетнически модел. Модел, при който големият губещ е българският етнос.

Кой и защо построи точно такъв модел, при който са нарушени фундаментални принципи на културното съжителство между етносите у нас?

Кой и защо постоянно полага усилия за отклоняване на общественото внимание от извънредните обстоятелства, съпътстващи течащата в момента дебългаризация и деевропеизация у нас?

Каква е ролята на основните държавни институции в създадената безпрецедентна ситуация в България?

Досега никъде и под никаква форма официален представител на основните държавни институции у нас не е изразил становище относно надвисналата етно-демографска и етнокултурна катастрофа над българския етнос.

Постоянно увеличаващата се пропаст между кухите декларации за европеизация на страната и реалният процес на ускорена ориентализация оформя най-тежкия рецидив в новата история на България. Рецидив, който ще направи невъзможно ефективното членство на България в Европейския съюз.

Няма никакво съмнение, че България е вкарана в една пагубна геополитическа схема, която постоянно и методично отдалечава страната ни от лоното на европейската идентичност. Същата тази схема отрежда на българския етнос затихващи функции.

Съвсем закономерен и логичен е въпросът има ли изобщо България самостоятелна политика и някакъв, макар и относителен, суверенитет?

Възпирането на ориенталската инвазия може да стане чрез използването на строго демократични и законови средства при пълно съблюдаване на европейските цивилизационни стандарти. Но затова е необходима политическа воля, която в момента липсва.

Настъпващата цивилизицонна катастрофа за хората с европейска ценностна система у нас ни дава изключителното морално право и задължение за предупреждение и граждански протест.

Няма никакво съмнение, че съхранението и утвърждаването на европейската идентичност на българския народ се очертава като основна доминанта в съвременното развитие на България.

Ние искаме нашите деца и внуци да живеят в европейска културна среда тук, в България.

• Почти пълна неадекватност на българския политически елит към течащата реална деевропеизация;

Каква е ролята на основните държавни институции в създадената безпрецедентна ситуация в България?

Ние искаме нашите деца и внуци да живеят в европейска културна среда тук, в България.

Граждански инициативен комитет “Европа”

Ст.н.с д-р Захари Нинов, демограф, акад. Николай Хайтов, писател, ст.н.с. д-р Румяна Модева, демограф, проф. Мария Велева, историк, инж. Марин Белоев, д.т.н., отец Йордан Ганчев, Станислав Станилов, археолог, Александър Каменов, инж. о.з.полк. Панайот Панайотов, Велислав Заимов, композитор, Йосиф Родионов, музикант, Венцеслав Начев, писател, Андрей Рождественски, изкуствовед, Даниела Кузманова, музикален критик, Боян Колев, с. Бохова, Трънско, Александър Прайс, геолог, Пловдив, Добринка Димитрова, лекар, Пловдив, Хайгашод Агасян, композитор, Митра Димитрова, Пловдив, Румен Бояджиев, музикант, Кирил Халачев, лекар, Стефан Далчев, Магдалена Далчева, проф. Веска Харалампиева, Николина Ангелова, лекар, ст.н.с. Енчо Георгиев, учен, Борислав Бойчев, писател, Цезия Механджиева, старши преподавател, Васил Хаджиев, Пловдив, Лилия Дукова, лекар, д.м.н., Пловдив, Николай Манджуков, Пловдив, Лилия Иванова, преподавател, СУ, Лало Лалов, преподавател УНСС, Мария Карабельова, с. Ново село, Видинско, Людмила Коленска, икономист, Генчо Еничеров, Евгения Аврамова, историк

Следват имената и подписите на още 334 души от списъка, който продължава да се попълва.

Кратки мисли след паузата.

2011-02-05T05:29:00.000-08:00

Повече от година не съм писал. В личен план, случиха се някои добри, случиха се и някои не толкова добри неща. Като на всеки друг. Случиха се и някои досадни неща, като загубата на целият архив на блогът.

Може би за добро. Нов старт, с нов дизайн, с нови сили. По-важният обаче, общественият план, който ме накара да започна да пиша през 2006 година, е този който ме кара да започна отново и в началото на 2011 година. Много малко неща се промениха, още по-малко към добро. Като може би най-важното, което прави силно впечатление, все повече и повече хора по света започват да игнорират мейнстрийм медиите. Това е факт от едва ли не денят в който хората в интернет надхвърлиха милион, но по ред причини смятам че този процес ескалира осезаемо през последнита 12 и малко повече месеца. Забелязвам и нещо друго, появата на все повече интернет адреси, пишещи за теми от гледната точка на този блог. Голяма част от тях за моя лична радост и по начин превъзхождащ собствените ми размисли, в изказ, аналитичност, информираност. Разбира се много от тях пишат от преди времето когато и аз реших за започна. По една или друга причина обаче, повечето от тях, набирайки популярност или заради друг субективен фактор, наскоро са се "случили" и на моят екран.

Ако всички автори на тези блогове и сайтове, биха могли да ме чуят, на момента бих станал и аплодирал работата им! За времето което отделят и за нервите които изразходват докато творят статиите си. Всеки един пишещ по подобни теми знае отлично какво е чуството.

Най-искрените ми поздравления колеги!

Е, не ми остава друго, освен да заема отново моята си уеб ниша, и да продължаваме напред. И да се надявам че "драмата" с загубата на достъп и архив, няма да се повтори.